лазурит

Речник на българския език

лазурѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Красив минерал с ясносин цвят, употребяван в украшения или за добиване на боята ултрамарин. Пръстен с лазурит.

Грешни изписвания (3)

  • лазорит
  • лъзорит
  • лъзурит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-зу-рит
непълен член ла-зу-ри-та
пълен член ла-зу-ри-тът
мн.ч. ла-зу-ри-ти
членувано ла-зу-ри-ти-те
бройна форма ла-зу-ри-та
звателна форма