лазаруване

Речник на българския език

лазару̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед. Народен обичай на Лазаровден (събота преди Цветница), когато празнично облечени и накичени с цветя девойки ходят от къща на къща, играят и пеят специални песни с пожелания за здраве.

Грешни изписвания (15)

  • лазарувани
  • лазарувъне
  • лазарувъни
  • лазъруване
  • лазърувани
  • лазърувъне
  • лазърувъни
  • лъзаруване
  • лъзарувани
  • лъзарувъне
  • лъзарувъни
  • лъзъруване
  • лъзърувани
  • лъзърувъне
  • лъзърувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-за-ру-ва-не
членувано ла-за-ру-ва-не-то
мн.ч. ла-за-ру-ва-ния
членувано ла-за-ру-ва-ни-я-та