лазарка

Речник на българския език

ла̀зарка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ла̀зарки, ж.
1. Момиче, което лазарува.
Ходя като лазарка.Разг. Обичам да ходя по чужди къщи, по гости. Цял ден ходи из село като лазарка.
Обличам се/облека се като лазарка. — Обличам се с дълга за рокля и се окичвам прекалено.

Грешни изписвания (3)

  • лазаркъ
  • лазърка
  • лазъркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-зар-ка
членувано ла-зар-ка-та
мн.ч. ла-зар-ки
членувано ла-зар-ки-те
звателна форма