лавров

Речник на българския език

ла̀вров прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ла̀врова, ла̀врово, мн. ла̀врови, прил. Който е от лавър. Лаврово дърво.
Лавров венец. 1. — У римляните и гърците — венец от лавър, даван за победа в литературно или ораторско състезание.
2. Награда, прославяне, отличие. Лавровият венец взе една млада актриса.

Грешни изписвания (3)

  • лаврув
  • лавроф
  • лавруф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. лав-ров
непълен член лав-ро-вия
пълен член лав-ро-ви-ят
ж. р. лав-ро-ва
членувано лав-ро-ва-та
ср. р. лав-ро-во
членувано лав-ро-во-то
мн. ч. лав-ро-ви
членувано лав-ро-ви-те