лавица

Речник на българския език

ла̀вица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ла̀вици, ж. Рафт на шкаф или самостоятелно прикрепена дъска; полица. Имаше лавица с красиви чаши.

Грешни изписвания (3)

  • лавеца
  • лавецъ
  • лавицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-ви-ца
членувано ла-ви-ца-та
мн.ч. ла-ви-ци
членувано ла-ви-ци-те
звателна форма