лавандула

Речник на българския език

лаванду̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Нисък многогодишен храст с малки сини цветчета със силен аромат, употребявани в медицината, парфюмерията, козметиката.

Грешни изписвания (7)

  • лавандулъ
  • лавъндула
  • лавъндулъ
  • лъвандула
  • лъвандулъ
  • лъвъндула
  • лъвъндулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-ван-ду-ла
членувано ла-ван-ду-ла-та
мн.ч. ла-ван-ду-ли
членувано ла-ван-ду-ли-те
звателна форма