лава

ж. само ед.
1. Огнена разтопена силикатна маса, която се изхвърля при изригване на вулкан. Лавата е заляла и унищожила огромни земни площи.
2. Прен. Нещо, което се изсипва, разпространява, изхвърля се в големи количества, с голямо напрежение и сила. Лавата на дъжда се беше отприщила и заливаше улиците. Лава от слънчеви лъчи. Огнената лава на пожара.
3. Прен. За чувства, думи, ругатни и др. — които бушуват или се изразяват с голяма сила. Лава от чувства бушуваше в сърцето ѝ. Посрещна го с лава от приказки.