лаборато̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
лаборато̀рна, лаборато̀рно, мн. лаборато̀рни, прил.
1. Който се отнася до лаборатория. Лабораторно изследване. Лабораторни условия.
2. Който е предназначен за лаборатория. Лабораторно обзавеждане. Лабораторни материали.
3. Прен. Учен, който се занимава предимно с лабораторни изследвания или работи затворено, без връзка с живота. Лабораторен учен.
1. Който се отнася до лаборатория. Лабораторно изследване. Лабораторни условия.
2. Който е предназначен за лаборатория. Лабораторно обзавеждане. Лабораторни материали.
3. Прен. Учен, който се занимава предимно с лабораторни изследвания или работи затворено, без връзка с живота. Лабораторен учен.
Грешни изписвания (15)
- лабораторин
- лаборъторен
- лаборъторин
- лабураторен
- лабураторин
- лабуръторен
- лабуръторин
- лъбораторен
- лъбораторин
- лъборъторен
- лъборъторин
- лъбураторен
- лъбураторин
- лъбуръторен
- лъбуръторин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ла-бо-ра-то-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ла-бо-ра-тор-ния | ||
| пълен член | ла-бо-ра-тор-ни-ят | ||
| ж. р. | ла-бо-ра-тор-на | ||
| членувано | ла-бо-ра-тор-на-та | ||
| ср. р. | ла-бо-ра-тор-но | ||
| членувано | ла-бо-ра-тор-но-то | ||
| мн. ч. | ла-бо-ра-тор-ни | ||
| членувано | ла-бо-ра-тор-ни-те | ||