лаборантка

Речник на българския език

лабора̀нтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лабора̀нтки, ж. Жена лаборант.

Грешни изписвания (7)

  • лаборанткъ
  • лабурантка
  • лабуранткъ
  • лъборантка
  • лъборанткъ
  • лъбурантка
  • лъбуранткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-бо-ран-т-ка
членувано ла-бо-ран-т-ка-та
мн.ч. ла-бо-ран-т-ки
членувано ла-бо-ран-т-ки-те
звателна форма