лабирѝнт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. лабирѝнти, (два) лабирѝнта, м.
1. ист. Сграда с много помещения, от която не може да се излезе.
2. Прен. Сграда или част от сграда с много помещения и коридори, място с пътища, пътеки и др., в които е трудно човек да се ориентира. Тази сграда ми изглежда като лабиринт. Забърках се в лабиринта от улици в центъра на града.
3. Спец. В анатомията — вътрешното устройство на ухото.
4. Прен. Всяко трудно, заплетено положение. Попаднах в лабиринт от проблеми.
1. ист. Сграда с много помещения, от която не може да се излезе.
2. Прен. Сграда или част от сграда с много помещения и коридори, място с пътища, пътеки и др., в които е трудно човек да се ориентира. Тази сграда ми изглежда като лабиринт. Забърках се в лабиринта от улици в центъра на града.
3. Спец. В анатомията — вътрешното устройство на ухото.
4. Прен. Всяко трудно, заплетено положение. Попаднах в лабиринт от проблеми.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- лаберинт
- лъберинт
- лъбиринт
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ла-би-ринт | |
|---|---|---|
| непълен член | ла-би-рин-та | |
| пълен член | ла-би-рин-тът | |
| мн.ч. | ла-би-рин-ти | |
| членувано | ла-би-рин-ти-те | |
| бройна форма | ла-би-рин-та | |
| звателна форма | — | |