кюфте

Речник на българския език

кюфтѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. кюфтѐта, ср.
1. Мляно месо, объркано с подправки, оформено като питка и изпържено, опечено или сготвено. Кюфтета на скара. Пържа кюфтета.
2. Разг. Пренебр. Нисък и дебел човек. Станал е цяло кюфте.
същ. умал. кюфтѐнце, мн. кюфтѐнца, ср.

Грешни изписвания (2)

  • кйофте
  • кйуфте

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кюф-те
членувано кюф-те-то
мн.ч. кюф-те-та
членувано кюф-те-та-та