кюртиране

Речник на българския език

кюртиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мед. вж. кюртаж

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кюр-ти-ра-не
членувано кюр-ти-ра-не-то
мн.ч. кюр-ти-ра-ния
членувано кюр-ти-ра-ни-я-та