кюре

Речник на българския език

кюрѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. кюрѐта, ср. Католически енорийски свещеник.

Грешни изписвания (2)

  • кйоре
  • кйуре

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кю-ре
членувано кю-ре-то
мн.ч. кю-ре-та
членувано кю-ре-та-та