кюнец

Речник на българския език

кю̀нец съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. кю̀нци, (два) кю̀неца, м.
1. Ламаринена тръба за отвеждане на дима от печка.
2. Широка тръба за канализация.

Грешни изписвания (4)

  • кюниц
  • кунец
  • киунец
  • киуниц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кю-нец
непълен член кю-не-ца
пълен член кю-не-цът
мн.ч. кюн-ци
членувано кюн-ци-те
бройна форма кю-не-ца
звателна форма