кюмюр

Речник на българския език

кюмю̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

нареч.
въглища

Грешни изписвания (2)

  • кйомюр
  • кйумюр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кю-мюр
непълен член кю-мю-ра
пълен член кю-мю-рът
мн.ч. кю-мю-ри
членувано кю-мю-ри-те
бройна форма кю-мю-ра
звателна форма