кюмбе

Речник на българския език

кюмбѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • кйомбе
  • кйумбе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кюм-бе
членувано кюм-бе-то
мн.ч. кюм-бе-та
членувано кюм-бе-та-та