къртичина

Речник на българския език

къртѝчина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. къртѝчини, ж. Купчинка пръст, изровена от къртица. Сутрин намираха все нови къртичини в градината.

Грешни изписвания (7)

  • картичена
  • картиченъ
  • картичина
  • картичинъ
  • къртичена
  • къртиченъ
  • къртичинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кър-ти-чи-на
членувано кър-ти-чи-на-та
мн.ч. кър-ти-чи-ни
членувано кър-ти-чи-ни-те
звателна форма