къртиче

Речник на българския език

1. къртиче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кър-ти-че
членувано кър-ти-че-то
мн.ч. кър-ти-че-та
членувано кър-ти-че-та-та

2. къртиче — ср. р.

къртиче е производна форма на къртичи (ср. р.).