къртица

Речник на българския език

къртѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. къртѝци, ж. Насекомояден бозайник с мека кожа, пригоден за ровене и подземен живот.
Като къртица. — Затворено, на тъмно, усамотено.

Грешни изписвания (3)

  • картица
  • картицъ
  • къртицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кър-ти-ца
членувано кър-ти-ца-та
мн.ч. кър-ти-ци
членувано кър-ти-ци-те
звателна форма