къртене

Речник на българския език

къ̀ртене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. къ̀ртя

Грешни изписвания (3)

  • къртени
  • къртине
  • къртини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кър-те-не
членувано кър-те-не-то
мн.ч. кър-те-ния
членувано кър-те-ни-я-та