кърмъзен

Речник на българския език

кърмъ̀зен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кармъзен
  • кармъзин
  • кърмъзин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кър-мъ-зен
непълен член кър-мъ-зе-ния
пълен член кър-мъ-зе-ни-ят
ж. р. кър-мъ-зе-на
членувано кър-мъ-зе-на-та
ср. р. кър-мъ-зе-но
членувано кър-мъ-зе-но-то
мн. ч. кър-мъ-зе-ни
членувано кър-мъ-зе-ни-те