къркане

Речник на българския език

къ̀ркане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • къркани
  • къркъне
  • къркъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кър-ка-не
членувано кър-ка-не-то
мн.ч. кър-ка-ния
членувано кър-ка-ни-я-та