къ̀рвав
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
къ̀рвава, къ̀рваво, мн. къ̀рвави, прил.
1. Който е изцапан с кръв; окървавен. Кървава риза. Кървава рана.
2. В който има кръв; примесен с кръв. Кървава пържола. Кървава вода.
3. В който има човешки жертви. Кърваво произшествие. Кървава разправа.
4. Прен. С цвят като на кръвта. Кървав залез.
• Кървав труд. — Много тежък труд.
• Кървав пот. — Пот при много тежък труд.
• Кървави сълзи. — Много горещи сълзи.
• Кървави ръце. — Ръце на убиец.
1. Който е изцапан с кръв; окървавен. Кървава риза. Кървава рана.
2. В който има кръв; примесен с кръв. Кървава пържола. Кървава вода.
3. В който има човешки жертви. Кърваво произшествие. Кървава разправа.
4. Прен. С цвят като на кръвта. Кървав залез.
• Кървав труд. — Много тежък труд.
• Кървав пот. — Пот при много тежък труд.
• Кървави сълзи. — Много горещи сълзи.
• Кървави ръце. — Ръце на убиец.
Грешни изписвания (3)
- кървъв
- кърваф
- кървъф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | кър-вав | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кър-ва-вия | ||
| пълен член | кър-ва-ви-ят | ||
| ж. р. | кър-ва-ва | ||
| членувано | кър-ва-ва-та | ||
| ср. р. | кър-ва-во | ||
| членувано | кър-ва-во-то | ||
| мн. ч. | кър-ва-ви | ||
| членувано | кър-ва-ви-те | ||