къпина

Речник на българския език

къпѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. къпѝни, ж. Бодлив храст с дребни черни плодове на зрънца, както и самият плод. Бера къпини.
прил. къпѝнов, къпѝнова, къпѝново, мн. къпѝнови. Къпинов сок.

Грешни изписвания (3)

  • капина
  • капинъ
  • къпинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. къ-пи-на
членувано къ-пи-на-та
мн.ч. къ-пи-ни
членувано къ-пи-ни-те
звателна форма