кънкьорче

Речник на българския език

кънкьорче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кън-кьор-че
членувано кън-кьор-че-то
мн.ч. кън-кьор-че-та
членувано кън-кьор-че-та-та