кънкьорка

Речник на българския език

кънкьорка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кън-кьор-ка
членувано кън-кьор-ка-та
мн.ч. кън-кьор-ки
членувано кън-кьор-ки-те
звателна форма