кънкьор

Речник на българския език

кънкьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • канкьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кън-кьор
непълен член кън-кьо-ра
пълен член кън-кьо-рът
мн.ч. кън-кьо-ри
членувано кън-кьо-ри-те
бройна форма кън-кьо-ра
звателна форма