кълчене

Речник на българския език

къ̀лчене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. къ̀лча

Грешни изписвания (3)

  • кълчени
  • кълчине
  • кълчини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. къл-че-не
членувано къл-че-не-то
мн.ч. къл-че-ния
членувано къл-че-ни-я-та