кълнче

Речник на българския език

кълнче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. къл-н-че
членувано къл-н-че-то
мн.ч. къл-н-че-та
членувано къл-н-че-та-та