кълколещ

Речник на българския език

1. кълко̀лещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • калколешт
  • калколещ
  • калколишт
  • калколищ
  • кълколешт
  • кълколишт
  • кълколищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. къл-ко-лещ
непълен член къл-ко-ле-щия
пълен член къл-ко-ле-щи-ят
ж. р. къл-ко-ле-ща
членувано къл-ко-ле-ща-та
ср. р. къл-ко-ле-що
членувано къл-ко-ле-що-то
мн. ч. къл-ко-ле-щи
членувано къл-ко-ле-щи-те

2. кълколещ — сег. деят. прич. м. р.

кълколещ е производна форма на кълколя (сег. деят. прич. м. р.).