кълколене

Речник на българския език

кълколене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. къл-ко-ле-не
членувано къл-ко-ле-не-то
мн.ч. къл-ко-ле-ния
членувано къл-ко-ле-ни-я-та