къкличав

Речник на българския език

къ̀кличав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • къклечав
  • къклечъв
  • къкличъв
  • къклечаф
  • къклечъф
  • къкличаф
  • къкличъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кък-ли-чав
непълен член кък-ли-ча-вия
пълен член кък-ли-ча-ви-ят
ж. р. кък-ли-ча-ва
членувано кък-ли-ча-ва-та
ср. р. кък-ли-ча-во
членувано кък-ли-ча-во-то
мн. ч. кък-ли-ча-ви
членувано кък-ли-ча-ви-те