къклица

Речник на българския език

1. къ̀клица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Плевел по житата, който пуска малки черни семки.

Грешни изписвания (3)

  • къклеца
  • къклецъ
  • къклицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кък-ли-ца
членувано кък-ли-ца-та
мн.ч. кък-ли-ци
членувано кък-ли-ци-те
звателна форма

2. Къ̀клица географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Къклеца
  • Къклецъ
  • Къклицъ