къдрене

Речник на българския език

къ̀дрене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. къ̀дря

Грешни изписвания (3)

  • къдрени
  • къдрине
  • къдрини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. къд-ре-не
членувано къд-ре-не-то
мн.ч. къд-ре-ния
членувано къд-ре-ни-я-та