куцане

Речник на българския език

куцане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ца-не
членувано ку-ца-не-то
мн.ч. ку-ца-ния
членувано ку-ца-ни-я-та