кутурица

Речник на българския език

кутурица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

изцяло, вкупом, грубо

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ту-ри-ца
членувано ку-ту-ри-ца-та
мн.ч. ку-ту-ри-ци
членувано ку-ту-ри-ци-те
звателна форма