кускус

Речник на българския език

куску̀с съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Малки тестени сушени зрънца, които се варят и се ядат като юфка.

Грешни изписвания (1)

  • коскус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кус-кус
непълен член кус-ку-са
пълен член кус-ку-сът
мн.ч. кус-ку-си
членувано кус-ку-си-те
бройна форма кус-ку-са
звателна форма