курсив

Речник на българския език

курсѝв съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид печатарски шрифт, подобен на ръкописния.

Грешни изписвания (3)

  • корсив
  • корсиф
  • курсиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кур-сив
непълен член кур-си-ва
пълен член кур-си-вът
мн.ч. кур-си-ви
членувано кур-си-ви-те
бройна форма кур-си-ва
звателна форма