курортче

Речник на българския език

курортче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-рор-т-че
членувано ку-рор-т-че-то
мн.ч. ку-рор-т-че-та
членувано ку-рор-т-че-та-та