куркане

Речник на българския език

ку̀ркане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • куркани
  • куркъне
  • куркъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кур-ка-не
членувано кур-ка-не-то
мн.ч. кур-ка-ния
членувано кур-ка-ни-я-та