курве

Речник на българския език

курве съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кур-ве
членувано кур-ве-то
мн.ч. кур-ве-та
членувано кур-ве-та-та