курбан

Речник на българския език

курба̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. курба̀ни, (два) курба̀на, м.
1. Животно, заклано като жертва за здраве (или в памет на някого); оброк. Давам курбан. Коля курбан.
2. Гощавка с такова животно. Отивам на курбан. Каня на курбан. Правя си курбан.
3. Ястие, което се приготвя в такъв случай.
4. Прен. Жертва, обикн. невинна. Ставам курбан за чужди интереси.

Грешни изписвания (1)

  • корбан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кур-бан
непълен член кур-ба-на
пълен член кур-ба-нът
мн.ч. кур-ба-ни
членувано кур-ба-ни-те
бройна форма кур-ба-на
звателна форма