куратор

Речник на българския език

кура̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Човек на длъжност, който извършва определена работа около конкретна задача.
Може да бъде попечител на библиотека или зоологическа градина. В изобразителното изкуство това са художествените критици, изкуствоведите, историците на изкуството. Човек който прокарва своя възглед и своята тенденция, подбирайки някаква експозиция и влагайки своя творчески или научен прочит.
Да не се бърка с организатор на събитието в буквалния смисъл на думата като реденето на експозицията — от наемането на галерията до разпращането на поканите.

Грешни изписвания (3)

  • коратор
  • коратур
  • куратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ра-тор
непълен член ку-ра-то-ра
пълен член ку-ра-то-рът
мн.ч. ку-ра-то-ри
членувано ку-ра-то-ри-те
бройна форма ку-ра-то-ра
звателна форма