купюра

Речник на българския език

купю̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. купю̀ри, ж.
1. Спец. Класификация на пари или ценни книжа по номиналната им стойност. Купюри от 100 лева.
2. Съкращение, пропуск в литературно, научно или музикално произведение. Печата се с купюри.

Грешни изписвания (3)

  • копюра
  • копюръ
  • купюръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-пю-ра
членувано ку-пю-ра-та
мн.ч. ку-пю-ри
членувано ку-пю-ри-те
звателна форма