купър

Речник на българския език

купър съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-пър
непълен член ку-пъ-ра
пълен член ку-пъ-рът
мн.ч. ку-пъ-ри
членувано ку-пъ-ри-те
бройна форма ку-пъ-ра
звателна форма