купувачка

Речник на българския език

купува̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. купува̀чки, ж. Жена купувач.

Грешни изписвания (7)

  • коповачка
  • коповачкъ
  • копувачка
  • копувачкъ
  • куповачка
  • куповачкъ
  • купувачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-пу-вач-ка
членувано ку-пу-вач-ка-та
мн.ч. ку-пу-вач-ки
членувано ку-пу-вач-ки-те
звателна форма