куполен

Речник на българския език

ку̀полен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • куполин
  • купулен
  • купулин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ку-по-лен
непълен член ку-пол-ния
пълен член ку-пол-ни-ят
ж. р. ку-пол-на
членувано ку-пол-на-та
ср. р. ку-пол-но
членувано ку-пол-но-то
мн. ч. ку-пол-ни
членувано ку-пол-ни-те