куплунг

Речник на българския език

ку̀плунг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • куплонк
  • куплунк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. куп-лунг
непълен член куп-лун-га
пълен член куп-лун-гът
мн.ч. куп-лун-ги
членувано куп-лун-ги-те
бройна форма куп-лун-га
звателна форма