купе

Речник на българския език

купѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. купѐта, ср.
1. Помещение във влак, отделено и предназначено за няколко пътници. Купе за пушачи. Влизам в купето. Празно купе.
2. Вътрешността със седалките на лек автомобил. Луксозно купе. Широко купе.
3. Остар. Луксозен закрит файтон.

Грешни изписвания (1)

  • копе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-пе
членувано ку-пе-то
мн.ч. ку-пе-та
членувано ку-пе-та-та