кунилингус

Речник на българския език

кунилѝнгус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Вид сексуално действие (сексуално удоволствие), при което партньорът на жената използва езика си за стимулиране на половите и органи.

Грешни изписвания (7)

  • конелингос
  • конелингус
  • конилингос
  • конилингус
  • кунелингос
  • кунелингус
  • кунилингос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-ни-лин-гус
непълен член ку-ни-лин-гу-са
пълен член ку-ни-лин-гу-сът
мн.ч. ку-ни-лин-гу-си
членувано ку-ни-лин-гу-си-те
бройна форма ку-ни-лин-гу-са
звателна форма